Stop Destroying Videogames: отговорът на Европейската комисия и защо битката продължава

Това беше едно от най-очакваните събития от общността на геймърите. На 16 юни 2026 г. Европейската комисия даде официалния си отговор на европейската гражданска инициатива (ЕГИ) „Stop Destroying Videogames“. Присъда: засега няма ново законодателство. Разбор, и защо това не е краят на историята.

Припомняне на фактите

Родена в резултат на закриването на The Crew от Ubisoft през 2024 г., инициативата изискваше издателите да бъдат задължени да поддържат игрите си в играем вид след прекратяването на търговската поддръжка (офлайн режим, общностни сървъри и др.). Подкрепена по-специално от Ross Scott, тя премина всички изисквани прагове:

• подадена в Комисията на 26 януари 2026 г.;
• 1 294 188 проверени подписа (около 1,3 милиона);
• прагове, достигнати в 24 държави членки.

Валидна ЕГИ задължава Комисията да отговори, но не и да законодателства.

Какво отговори Комисията

В своя отговор от 16 юни 2026 г. Комисията посочва, че на този етап не може да предложи правно задължение за поддържане на игрите в играем вид след прекратяването на тяхната търговска реализация. Основният ѝ аргумент: правата на интелектуална собственост на издателите. Тя подчертава обаче, че европейското потребителско право вече предлага важни гаранции за играчите.

Вместо закон, Комисията се ангажира да:

• стартира до края на 2026 г. диалог с индустрията и представителите на потребителите за изготвяне на доброволен кодекс за поведение относно управлението на „края на живота“ на игрите;
• работи с асоциациите и властите за по-добро популяризиране на съществуващите права на потребителите.

Нашият анализ: предвидим отговор, а истинският лост е другаде

Този отговор не е никак изненадващ. Да се атакува проблемът директно, като се иска нов и специфичен закон, означаваше да се сблъскаш челно с най-благоприятния за издателите терен: този на авторското право. „Доброволен кодекс за поведение“ без принуда има всички шансове да остане мъртва буква, историята на доброволните ангажименти на индустрията го е показала.

Но битката не е загубена; просто трябва да се цели точно. Истинският лост не е да се създават права, а да се прилагат вече съществуващите:

• Директива (ЕС) 2019/770 (цифрово съдържание) и правото за неравноправните клаузи вече позволяват да се оспорват практики като дискреционното прекратяване или едностранното изменение.
• RGPD и DSA, създадени за да дисциплинират цифровите гиганти, съдържат изисквания, приложими към злоупотребите във видеоигрите (прозрачност, съгласие, лоялни интерфейси).
• Най-вече бъдещият Digital Fairness Act, все още в подготовка, е насочен именно към dark patterns, абонаментите-капани и манипулативните дизайни. Именно там исканията на играчите имат най-голям шанс да бъдат чути, и точно сега, докато този текст се пише, трябва да се оказва натиск.

Петиция, която се подписва и после се забравя, няма никаква тежест. Важното е продължителната мобилизация: да се вдига шум, да се мобилизират създателите на съдържание и да се изисква прилагането на законите, които вече съществуват. Точно сега се решава законът на утрешния ден.

Източници: Европейска комисия, отговор на ЕГИ (16 юни 2026 г.) · Официална страница на инициативата.

Официални референции

• Европейска комисия, отговор на ЕГИ „Stop Destroying Videogames“